1 Timothy 1

Посланието е написано през 65 г. в римската провинция Македония, може би в гр. Филипи, след първия престой на апостол Павел в затвора. За Тимотей имаме много сведения от книгата Деяния на апостолите и посланията на апостол Павел. Бил родом от гр. Листра в южната малоазийска област Ликаония, син на баща езичник и майка юдейка, приела християнството. В този град Тимотей се запознал с апостол Павел по време на първото му благовестническо пътуване и станал негов най-доверен и усърден сътрудник. Младият Тимотей от детските си години изучил свещените писания (2 Тим. 3:15), от които черпил мъдрост за спасение. Апостол Павел го взел със себе си по време на второто си проповедническо пътуване и така Тимотей станал един от близките му ученици и сътрудници, помагал му в разпространението на Христовото благовестие, носел събраните помощи за християните в Йерусалим, изпълнявал и други важни задачи. Предполага се, че по време на своето четвърто благовестническо пътуване апостол Павел го поставил за ръководител на църквата в град Ефес.

Посланията до Тимотей, както и посланието до Тит, обикновено се наричат пастирски, защото съдържат наставления, актуални не само за своите адресати, но и за всички пастири на Църквата. Те имат личен и практически характер.

Във връзка с поетата отговорност за църквата в Ефес апостолът отправя насърчения и наставления към младия Тимотей. Най-напред изтъква опасността от лъжеучителите и го насърчава да остане верен на здравото християнско учение, като дава за пример и своето призоваване (гл. 1). После дава указания за богослуженията (гл. 2) и посочва условията за поемане на свещено служение в църквата. Това е най-подробното изброяване на качествата, които трябва да притежава един епископ (презвитер) (3:2-7), и единственото в Новия Завет описание на качествата, изисквани от дякона (3:8-16). С поетични слова говори за „тайната на благочестието“, открита ни чрез въплъщението на Божия Син, спасителното дело на Исус Христос и славното Му възнасяне на небето (гл. 3). След това се връща към въпроса за „лицемерието на човеци, които лъжат, чиято съвест е прегоряла“, срещу които Тимотей трябва да се бори, като им противопоставя личния си добър пример (гл. 4). Дава му подробни указания за работа с християните от различна възраст, различно семейно и обществено положение (гл. 5). Накрая още веднъж насочва вниманието на Тимотей към лъжеучителите и му препоръчва да защитава неотстъпно, да пази и разпространява християнската вяра и нравственост чрез „доброто войнстване на вярата“(гл. 6).

Против лъжеучителите

1 ^a Павел, апостол на Исус Христос, по заповед на Бога, нашия Спасител, и на Христос Исус, нашата надежда,

2 ^b до Тимотей, истинското ми чедо във вярата: Благодат, милост, мир от Бога Отца и от Христос Исус, нашия Господ.

3 ^c Както на тръгване за Македония те молих да останеш в Ефес, така и сега те моля да заръчаш на някои да не предават друго учение,

4 ^d нито да се занимават с басни и безкрайни родословия, които спомагат по-скоро за препирни, а не за Божие назидание във вярата.

5 ^e А целта на това поръчение е чистосърдечна любов от добра съвест и нелицемерна вяра,

6 ^f от които неща някои, като не улучиха целта, отклониха се в празнословие

7 ^g и искат да бъдат законоучители, без да разбират нито какво говорят, нито какво твърдят.

8 ^h А ние знаем, че законът е добър, ако го употребява някой законно,

9 ⁱ като знае това, че законът не се налага за праведния, а за беззаконните и непокорните, за нечестивите и грешните, за неправедните и скверните, за убийците на бащи и убийците на майки, за човекоубийците,

10 ^j за блудниците, мъжеложниците, търгуващите с хора, лъжците, кълнящите се в лъжа и за всичко друго, което е противно на здравото учение

11 ^k според славното благовестие на блажения Бог, което ми бе поверено.

Благодарността на апостола

12 ^l Благодаря на Христос Исус, нашия Господ, Който ми даде сила, че ме сметна за верен и ме постави на службата,

13 ^m при все че бях преди това хулител, гонител и пакостник. Но придобих милост, понеже като невеж вършех това в неверие;

14 ⁿ и благодатта на нашия Господ се преумножи към мене с вяра и любов в Христос Исус.

15 ^o Вярно е това слово и заслужава пълно приемане, че Христос Исус дойде на света да спаси грешните, от които главният съм аз.

16 ^p Но придобих милост по тази причина, за да покаже Исус Христос в мене, главния грешник, цялото Си дълготърпение, за пример на онези, които щяха да повярват в Него за вечен живот.

17 ^q А на вечния Цар, на безсмъртния, невидимия, единствения Бог, да бъде чест и слава до вечни векове. Амин.

Отговорността на Тимотей

18 ^r Това поръчение ти предавам, чедо мое Тимотее, според пророчествата, които първо те посочиха, за да воюваш съобразно с тях доброто войнстване,

19 ^s имайки вяра и чиста съвест, която някои като отхвърлиха, отпаднаха от вярата;

20 ^t от които са Именей и Александър, които предадох на Сатана, за да се научат да не богохулстват.